По празниците: Само 6 онлайн измами, но фирма даде 400 000 лева, а влюбени - 200 000
Четат ни есемесите срещу 20 $
С над 600 хиляди лв. олекнаха българите по време на празниците поради киберизмами. За пръв път обаче при извършване на покупки са изгорели единствено 3-ма души, а огромната сума е резултат от скица, при която от фирмена сметка са източени пари. Но и от любовна илюзия - сюжетът е мнимият влюбен чужденец да дойде в България, само че преди този момент жертвата му у нас би трябвало да прати едни пари.
Опитите за машинация при извършване на покупки бележат пик през декември евентуално поради покупките на дарове за Коледа. Те най-често се случват в уеб страниците за издание на разгласи и фейсбук маркетплейс, където хората афишират неща за обмен.
Петър афишира, че продава новите си дънки, тъй като са му дребни. Иска им 50 лв.. Качил е телефонния си номер. Тогава с него по вайбър се свързва мъж или жена.
Пише известие, че желае да купи дънките. То е на съвършен български, не проличава, че се употребява машинен превод, основан от изкусвен разсъдък.
Фалшивият клиент въобще не се пазари за цената - нещо, което е необичайност в сходни уеб сайтове. Всъщност не я загатва със сума. При деликатен взор на продавача ще му направи усещане, че купувачът назовава дънките “продуктът ”. Именно поради този подробност са били предотвратени няколко измами - Петър имал няколко разгласи и попитал за коя стока иде тирада, само че постоянно получавал за отговор “продуктът ”.
Тези, които нямали неговия шанс обаче, траяли връзката. При нея менте купувачът предложил да заплати посредством суперсигурната система за заплащане на уеб страницата, в който била оповестена обявата. За задачата изпращал линк. Той изглеждал тъкмо като уеб страницата, само че имало дребна разлика в името - да вземем за пример вместо prodavam.bg било prodavan.bg. Във подправената платформа продавачът би трябвало да даде номера на банковата си карта, докога е годна, име и секретния трицифрен код на гърба. Вместо да си получи парите, той изпраща данните на измамника, който може да си пазари в интернет с непознатата карта. В сходни случаи хората би трябвало да се усетят, че за приемане на пари се желае айбанът, а не номер на картата. Трима българи обаче се подлъгали по празниците и олекнали приблизително с по хиляда лв..
Други се избавили, откакто решили да се обадят на купувача по телефона. Вдигнали им хора, които нямали и визия за “сделката ”. Твърдели и че нямат вайбър. Всъщност това е част от измамата - мошениците пускат приложението на български номера, за които са ревизирали, че нямат приложението. За да вземат номера, се желае да го потвърдят с есемес, който се получава от телефона. Начинът за заобикаляне е елементарен и коства едвам 20 $.
За задачата измамникът употребява уебсайт в тъмния интернет. В него се вкарва мобилният номер. Той лъже доставчика, че телефонът е в роуминг и с цел да си получи известията, би трябвало да ги даде на уеб страницата. Така мошениците действително четат всеки есемес. Услугата е вадилна за 15 минути, което е премного.
Схемата с есемеса е употребена и при най-голямата финансова машинация, станала по дните преди Нова година. Тя е за 400 хиляди лв. и жертва е компания, търгуваща с хранителни добавки. Преди Коледа чиновниците получили на пощите си мейл. В него се приканвало да вкарат потребителското си име и ключова дума, в противоположен случай акаунтът им щял да бъде заличен. Повечето се усетили, че става дума за машинация. Един обаче сглупил и подал данните, тъй като уеб сайтът изглеждал сходен на техния.
Получили данните, мошениците съумели да влязат в пощенската кутия, а оттова и до централната система благодарение на хакерски принадлежности. Следели връзката и внимавали за приемане на фактура за заплащане. Когато се появила, просто сменили банковата сметка със своята. Счетоводителката видяла фактурата и вместо да употребява остаряло разпореждане, копирала айбана. После обяснила, че въобще не забелязала новата сметка. Така превела парите на мошениците, а прехвърлянето бил доказан благодарение на трика с есемеса - някои банки го изискват единствено при превод към нова сметка, какъвто бил казусът.
Тази е и последната такава машинация от 65-те за 2023 г. Общо загубите са за 22 млн. лв., а най-голямата, за която “24 часа ” извънредно заяви, бе за 12,3 млн. лв. през юли. Пострада компания от топ 10 на българския бизнес. Най-малката пък е за 2000 лв.. От дирекция “Киберпрестъпност ” на ГДБОП поучават да внимавате при всеки превод, а в случай че забележите, че сметката е нова, да ревизирате по различен метод дали тази смяна е действителна.
И до момента в който тези суми са от компании, при сантименталните измами хора изгарят с доста пари. Около Коледа жена се дала прошка с над 120 000 лв., а друга - с 80 000. И двете били преметнати по подобен метод.
Първата от няколко месеца си пишела с мъж - сякаш американски боен, който бил в Украйна, с цел да образова армията. Бил общителен, а дамата - на 68 година, си пишела всеки ден с него. Дни преди Коледа той я зарадвал, че може да я посети за няколко дни по празниците. Нямало метод обаче да мине границата със извоюваните на задачата парите. Затова предложил да ги изпрати в колет - таксите за банкови и други парични преводи били прекомерно огромни.
По сюжет след това “адмиралът е спрян на митниците, а чиновниците разкрили парите и желали рушвет ”. Развръзката е, че заблудената жена дава всичките си спестявания и повече в никакъв случай не чува за своя американец.
Другата потърпевша, изгубила 80 000 лева, също е на възраст над 65 година Тя била излъгана по схемата, че дава пари за лекуване на дъщерята на мъжа, в който се влюбила онлайн. Обещаната ѝ “компенсация ” били бижута. И те обаче били спрени на митницата и трябвало да се заплати за освобождение на пратката.
Димитър Мартинов
С над 600 хиляди лв. олекнаха българите по време на празниците поради киберизмами. За пръв път обаче при извършване на покупки са изгорели единствено 3-ма души, а огромната сума е резултат от скица, при която от фирмена сметка са източени пари. Но и от любовна илюзия - сюжетът е мнимият влюбен чужденец да дойде в България, само че преди този момент жертвата му у нас би трябвало да прати едни пари.
Опитите за машинация при извършване на покупки бележат пик през декември евентуално поради покупките на дарове за Коледа. Те най-често се случват в уеб страниците за издание на разгласи и фейсбук маркетплейс, където хората афишират неща за обмен.
Петър афишира, че продава новите си дънки, тъй като са му дребни. Иска им 50 лв.. Качил е телефонния си номер. Тогава с него по вайбър се свързва мъж или жена.
Пише известие, че желае да купи дънките. То е на съвършен български, не проличава, че се употребява машинен превод, основан от изкусвен разсъдък.
Фалшивият клиент въобще не се пазари за цената - нещо, което е необичайност в сходни уеб сайтове. Всъщност не я загатва със сума. При деликатен взор на продавача ще му направи усещане, че купувачът назовава дънките “продуктът ”. Именно поради този подробност са били предотвратени няколко измами - Петър имал няколко разгласи и попитал за коя стока иде тирада, само че постоянно получавал за отговор “продуктът ”.
Тези, които нямали неговия шанс обаче, траяли връзката. При нея менте купувачът предложил да заплати посредством суперсигурната система за заплащане на уеб страницата, в който била оповестена обявата. За задачата изпращал линк. Той изглеждал тъкмо като уеб страницата, само че имало дребна разлика в името - да вземем за пример вместо prodavam.bg било prodavan.bg. Във подправената платформа продавачът би трябвало да даде номера на банковата си карта, докога е годна, име и секретния трицифрен код на гърба. Вместо да си получи парите, той изпраща данните на измамника, който може да си пазари в интернет с непознатата карта. В сходни случаи хората би трябвало да се усетят, че за приемане на пари се желае айбанът, а не номер на картата. Трима българи обаче се подлъгали по празниците и олекнали приблизително с по хиляда лв..
Други се избавили, откакто решили да се обадят на купувача по телефона. Вдигнали им хора, които нямали и визия за “сделката ”. Твърдели и че нямат вайбър. Всъщност това е част от измамата - мошениците пускат приложението на български номера, за които са ревизирали, че нямат приложението. За да вземат номера, се желае да го потвърдят с есемес, който се получава от телефона. Начинът за заобикаляне е елементарен и коства едвам 20 $.
За задачата измамникът употребява уебсайт в тъмния интернет. В него се вкарва мобилният номер. Той лъже доставчика, че телефонът е в роуминг и с цел да си получи известията, би трябвало да ги даде на уеб страницата. Така мошениците действително четат всеки есемес. Услугата е вадилна за 15 минути, което е премного.
Схемата с есемеса е употребена и при най-голямата финансова машинация, станала по дните преди Нова година. Тя е за 400 хиляди лв. и жертва е компания, търгуваща с хранителни добавки. Преди Коледа чиновниците получили на пощите си мейл. В него се приканвало да вкарат потребителското си име и ключова дума, в противоположен случай акаунтът им щял да бъде заличен. Повечето се усетили, че става дума за машинация. Един обаче сглупил и подал данните, тъй като уеб сайтът изглеждал сходен на техния.
Получили данните, мошениците съумели да влязат в пощенската кутия, а оттова и до централната система благодарение на хакерски принадлежности. Следели връзката и внимавали за приемане на фактура за заплащане. Когато се появила, просто сменили банковата сметка със своята. Счетоводителката видяла фактурата и вместо да употребява остаряло разпореждане, копирала айбана. После обяснила, че въобще не забелязала новата сметка. Така превела парите на мошениците, а прехвърлянето бил доказан благодарение на трика с есемеса - някои банки го изискват единствено при превод към нова сметка, какъвто бил казусът.
Тази е и последната такава машинация от 65-те за 2023 г. Общо загубите са за 22 млн. лв., а най-голямата, за която “24 часа ” извънредно заяви, бе за 12,3 млн. лв. през юли. Пострада компания от топ 10 на българския бизнес. Най-малката пък е за 2000 лв.. От дирекция “Киберпрестъпност ” на ГДБОП поучават да внимавате при всеки превод, а в случай че забележите, че сметката е нова, да ревизирате по различен метод дали тази смяна е действителна.
И до момента в който тези суми са от компании, при сантименталните измами хора изгарят с доста пари. Около Коледа жена се дала прошка с над 120 000 лв., а друга - с 80 000. И двете били преметнати по подобен метод.
Първата от няколко месеца си пишела с мъж - сякаш американски боен, който бил в Украйна, с цел да образова армията. Бил общителен, а дамата - на 68 година, си пишела всеки ден с него. Дни преди Коледа той я зарадвал, че може да я посети за няколко дни по празниците. Нямало метод обаче да мине границата със извоюваните на задачата парите. Затова предложил да ги изпрати в колет - таксите за банкови и други парични преводи били прекомерно огромни.
По сюжет след това “адмиралът е спрян на митниците, а чиновниците разкрили парите и желали рушвет ”. Развръзката е, че заблудената жена дава всичките си спестявания и повече в никакъв случай не чува за своя американец.
Другата потърпевша, изгубила 80 000 лева, също е на възраст над 65 година Тя била излъгана по схемата, че дава пари за лекуване на дъщерята на мъжа, в който се влюбила онлайн. Обещаната ѝ “компенсация ” били бижута. И те обаче били спрени на митницата и трябвало да се заплати за освобождение на пратката.
Димитър Мартинов
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ